В тунелите на Онкало: Мястото, забранено за хора в срок от 100 000 години
Финландия е на крачка от употребата на първото постоянно вместилище за отработено нуклеарно гориво.
Мястото се назовава Онкало, което значи пещера или хлътналост от финландски език. Това е уместно име за голяма могила, построена през последните 20 години.
Намира се на 450 м дълбочина в скалите на остров Олкилуото в югозападната част на страната, където особено издълбани тунели ще се трансфорат в хранилища за високорадиоактивни боклуци със период на предпазване 100 000 години, написа BBC.
В Олкилуото се намират три нуклеарни реактора, които са ситуирани един до различен на брега на морето. Третият е пуснат в употреба едвам тази година, като се трансформира в първия нов реактор, който обезпечава сила в Западна Европа от 15 години насам.
Тези реактори, дружно с други два в Ловиса на южния бряг, създават 33 % от електрическата енергия на Финландия.
Понастоящем отработените горивни пръти от атомните електроцентрали се съхраняват във краткотрайни складове по целия свят.
Финландия е първата, която ще стартира да ползва новаторската идея, надявайки се тя да бъде непрекъснато решение. Високорадиоактивните боклуци ще бъдат заровени надълбоко в скалите, затворени в чугунени и медни цилиндри и обгърнати с бентонитова глина.
От 2025 година на това място няма да стъпва човешки крайник в продължение на 100 000 години, споделя кореспондент на BBC, особено позволен за обиколка на плана.
Отнема 15 минути, с цел да се спуснете до сервизната станция на Онкало, която се намира на 437 м подземен.
Когато тунелът, дълъг 4,5 км, стартира да се спуска надолу, следва общоприет пътен знак за ограничаване на скоростта от 20 км/ч. На стената на равни шпации са сложени знаци, които регистрират дистанцията от повърхността.
Тунелът е стеснен – предопределен е за едно транспортно средство. Наоколо обаче има спрени коли и камиони, и наподобява на оживена строителна площадка, единствено че в пещера. Има тежки машини и големи контейнери, цялостни със строителни материали.
Усещането е необичайно: служащите се занимават със дилемите си, като че ли се намират във фабрика над земята. Температурата е приятна – 14 градуса, а въздухът е чист: конфигурирана е вентилационна система и няма аромат на прахуляк или влага, споделя BBC.
Posiva
Когато подготвителните стадии приключат, контейнерите с нуклеарни боклуци ще идват в зоната за обслужване с асансьор, който се спуска напряко от завода за капсулиране на повърхността. Асансьорната шахта към момента се построява и сега тя е закрита от огромна врата, обозначена с два огромни червени хикса.
Когато отработеното гориво стартира да се съхранява, контейнерите ще се спускат от асансьорната площадка по-надолу към тунела за депониране, където ще бъдат поемани от роботизирани транспортни средства, с цел да ги отведат до отвесните отвори за депониране – местата за окончателното им предпазване.
Изграждането на Онкало коства 1 милиарда евро.
Мнозина, в това число Международната организация за атомна сила (МААЕ), приветстват появяването му като огромна смяна.
" Всички знаеха за концепцията за геоложко вместилище за високорадиоактивни нуклеарни боклуци, само че Финландия го направи ", разяснява Рафаел Мариано Гроси, общоприет шеф на МААЕ, при посещаване на обекта през 2020 година
Други страни, в това число Обединеното кралство, Съединени американски щати, Швеция, Франция и Канада, към този момент търсят сходно решение, споделя Гарет Лоу, професор по радиохимия в Университета в Хелзинки, който не взе участие във финландския план.
" Финландия изпреварва всички останали най-малко с едно десетилетие. "
Дали обаче Финландия в действителност е намерила отговора на въпроса за нуклеарните боклуци и може ли някой да подсигурява, че ще останат безвредни в далечното бъдеще?
Понастоящем нуклеарната сила обезпечава към 10% от електрическата енергия в света. Тъй като тя е нисковъглеродна, мнозина я считат за значим фактор в битката против изменението на климата.
Остават открити дебатите по отношение на сигурността на самите централи, би трябвало да се откри и решение за големите количества отработено гориво и насъбрани радиоактивни боклуци, които остават рискови за околната среда и човешкото здраве в продължение на стотици хиляди години.
Тези боклуци би трябвало да се държат надалеч от хората и да се изолират от околната среда за интервал от време, който е съвсем неразбираем за човешкия разум. Този проблем трансформира безвредното ръководство на радиоактивните боклуци в един от най-големите проблеми на нуклеарната сила през днешния ден.
По оценки на МААЕ към 2016 година в света има към 260 000 тона отработено нуклеарно гориво, което се съхранява краткотрайно, като по-голямата част от него е на площадките на реакторите. Около 70% от отработеното нуклеарно гориво в света се намира в басейни за предпазване, а останалата част в бетонно-стоманени контейнери, наречени сухи казани.
Posiva
Малцина имат вяра, че тази обстановка може да се резервира за неопределен срок.
" Всички ние се възползваме от нуклеарната сила към този момент повече от 60 години ", споделя Люис Блекбърн, учител по нуклеарни материали в университета в Шефилд, Англия.
" Отговорността на нашето потомство учени и инженери, е да се заеме с предизвикването за неутрализиране на отпадъците, вместо да го остави на бъдещите генерации. ", добавя той. Определя Онкало като крайъгълен камък. Финландия даде образец на света какво може да се реализира с сполучливо съдействие и транспарантна връзка с обществеността, споделя ученият.
Научният консенсус е, че геоложкото погребение в продължение на стотици хиляди години в особено проектирани складове като Онкало, със постоянна скална групировка, е " най-осъществимият метод " за отработеното нуклеарно гориво.
Финландският орган за радиационна и нуклеарна сигурност е стигнал до заключението, че характерностите на скалите в Онкало са удобни за обезпечаване на сигурността на крайното погребение на отработено нуклеарно гориво.
Онкало, както и останалата част от Финландия, е доста постоянна в геоложко отношение и рискът от трусове е невисок. " Скалата в Онкало примес от два разнообразни вида скали в едно ", изяснява Анти Ютсен, основен геолог в изпълнителят на плана Posiva. " Тя е на съвсем два милиарда години и е доста твърда. ", добавя ученият.
Това е значимо, защото скалата е една от трите бариери за сигурност в концепцията за погребение. Освен това тя би трябвало да бъде задоволително постоянна, с цел да разреши построяването на тунели и дупки за депониране надълбоко подземен.
Онкало ще приема отработените горивни пръти, без да ги преработва авансово.
Някои учени настояват, че преработката - процесът на обособяване на плутоний и уран от отработеното нуклеарно гориво, при който се получават нуклеарни материали за многократна приложимост и високоактивни нуклеарни боклуци, ще ги направи по-безопасни, като понижи общия размер на оставащите боклуци.
" Можете също по този начин да възстановите уран и плутоний, които могат да се употребяват за произвеждане на свежо гориво ", изяснява Маря-Сиитару Каупи, учител в катедрата по химия в Университета в Хелзинки, който е провел проучвания за Posiva. Около една трета от международните нуклеарни боклуци са модифицирани, като по-късно те могат да бъдат витрифицирани (превърнати в стъкло).
Според други обаче преработката усилва риска от нуклеарен тероризъм. В дълготраен проект остъклените боклуци могат също по този начин да се разтворят при контакт с подпочвените води. Posiva твърди, че преработката е механически комплицирана и скъпа. Освен това, към момента се създават и известно количество високоактивни боклуци, показва Йохана Хансен, координатор на научноизследователската и развойната активност в Posiva. " Така че при всички случаи ще е належащо оборудване за погребение. "
Хранилището в Онкало се основава на концепцията KBS-3, създадена от Шведската компания за ръководство на нуклеарно гориво и боклуци в съдействие с Posiva. Идеята е да се основат три бариери към нуклеарните боклуци: първо да се слагат в медни контейнери, по-късно контейнерите да се обвият в бентонит – глина, която гълтам вода и най-после да се заровят в тунели надълбоко в скалите.
Според оценки на Posiva ще са нужни 100-120 години, преди хранилището да се изпълни. В този миг цялото оборудване ще бъде запечатано за най-малко 100 000 години.
Мястото се назовава Онкало, което значи пещера или хлътналост от финландски език. Това е уместно име за голяма могила, построена през последните 20 години.
Намира се на 450 м дълбочина в скалите на остров Олкилуото в югозападната част на страната, където особено издълбани тунели ще се трансфорат в хранилища за високорадиоактивни боклуци със период на предпазване 100 000 години, написа BBC.
В Олкилуото се намират три нуклеарни реактора, които са ситуирани един до различен на брега на морето. Третият е пуснат в употреба едвам тази година, като се трансформира в първия нов реактор, който обезпечава сила в Западна Европа от 15 години насам.
Тези реактори, дружно с други два в Ловиса на южния бряг, създават 33 % от електрическата енергия на Финландия.
Понастоящем отработените горивни пръти от атомните електроцентрали се съхраняват във краткотрайни складове по целия свят.
Финландия е първата, която ще стартира да ползва новаторската идея, надявайки се тя да бъде непрекъснато решение. Високорадиоактивните боклуци ще бъдат заровени надълбоко в скалите, затворени в чугунени и медни цилиндри и обгърнати с бентонитова глина.
От 2025 година на това място няма да стъпва човешки крайник в продължение на 100 000 години, споделя кореспондент на BBC, особено позволен за обиколка на плана.
Отнема 15 минути, с цел да се спуснете до сервизната станция на Онкало, която се намира на 437 м подземен.
Когато тунелът, дълъг 4,5 км, стартира да се спуска надолу, следва общоприет пътен знак за ограничаване на скоростта от 20 км/ч. На стената на равни шпации са сложени знаци, които регистрират дистанцията от повърхността.
Тунелът е стеснен – предопределен е за едно транспортно средство. Наоколо обаче има спрени коли и камиони, и наподобява на оживена строителна площадка, единствено че в пещера. Има тежки машини и големи контейнери, цялостни със строителни материали.
Усещането е необичайно: служащите се занимават със дилемите си, като че ли се намират във фабрика над земята. Температурата е приятна – 14 градуса, а въздухът е чист: конфигурирана е вентилационна система и няма аромат на прахуляк или влага, споделя BBC.
Posiva
Когато подготвителните стадии приключат, контейнерите с нуклеарни боклуци ще идват в зоната за обслужване с асансьор, който се спуска напряко от завода за капсулиране на повърхността. Асансьорната шахта към момента се построява и сега тя е закрита от огромна врата, обозначена с два огромни червени хикса.
Когато отработеното гориво стартира да се съхранява, контейнерите ще се спускат от асансьорната площадка по-надолу към тунела за депониране, където ще бъдат поемани от роботизирани транспортни средства, с цел да ги отведат до отвесните отвори за депониране – местата за окончателното им предпазване.
Изграждането на Онкало коства 1 милиарда евро.
Мнозина, в това число Международната организация за атомна сила (МААЕ), приветстват появяването му като огромна смяна.
" Всички знаеха за концепцията за геоложко вместилище за високорадиоактивни нуклеарни боклуци, само че Финландия го направи ", разяснява Рафаел Мариано Гроси, общоприет шеф на МААЕ, при посещаване на обекта през 2020 година
Други страни, в това число Обединеното кралство, Съединени американски щати, Швеция, Франция и Канада, към този момент търсят сходно решение, споделя Гарет Лоу, професор по радиохимия в Университета в Хелзинки, който не взе участие във финландския план.
" Финландия изпреварва всички останали най-малко с едно десетилетие. "
Дали обаче Финландия в действителност е намерила отговора на въпроса за нуклеарните боклуци и може ли някой да подсигурява, че ще останат безвредни в далечното бъдеще?
Понастоящем нуклеарната сила обезпечава към 10% от електрическата енергия в света. Тъй като тя е нисковъглеродна, мнозина я считат за значим фактор в битката против изменението на климата.
Остават открити дебатите по отношение на сигурността на самите централи, би трябвало да се откри и решение за големите количества отработено гориво и насъбрани радиоактивни боклуци, които остават рискови за околната среда и човешкото здраве в продължение на стотици хиляди години.
Тези боклуци би трябвало да се държат надалеч от хората и да се изолират от околната среда за интервал от време, който е съвсем неразбираем за човешкия разум. Този проблем трансформира безвредното ръководство на радиоактивните боклуци в един от най-големите проблеми на нуклеарната сила през днешния ден.
По оценки на МААЕ към 2016 година в света има към 260 000 тона отработено нуклеарно гориво, което се съхранява краткотрайно, като по-голямата част от него е на площадките на реакторите. Около 70% от отработеното нуклеарно гориво в света се намира в басейни за предпазване, а останалата част в бетонно-стоманени контейнери, наречени сухи казани.
Posiva
Малцина имат вяра, че тази обстановка може да се резервира за неопределен срок.
" Всички ние се възползваме от нуклеарната сила към този момент повече от 60 години ", споделя Люис Блекбърн, учител по нуклеарни материали в университета в Шефилд, Англия.
" Отговорността на нашето потомство учени и инженери, е да се заеме с предизвикването за неутрализиране на отпадъците, вместо да го остави на бъдещите генерации. ", добавя той. Определя Онкало като крайъгълен камък. Финландия даде образец на света какво може да се реализира с сполучливо съдействие и транспарантна връзка с обществеността, споделя ученият.
Научният консенсус е, че геоложкото погребение в продължение на стотици хиляди години в особено проектирани складове като Онкало, със постоянна скална групировка, е " най-осъществимият метод " за отработеното нуклеарно гориво.
Финландският орган за радиационна и нуклеарна сигурност е стигнал до заключението, че характерностите на скалите в Онкало са удобни за обезпечаване на сигурността на крайното погребение на отработено нуклеарно гориво.
Онкало, както и останалата част от Финландия, е доста постоянна в геоложко отношение и рискът от трусове е невисок. " Скалата в Онкало примес от два разнообразни вида скали в едно ", изяснява Анти Ютсен, основен геолог в изпълнителят на плана Posiva. " Тя е на съвсем два милиарда години и е доста твърда. ", добавя ученият.
Това е значимо, защото скалата е една от трите бариери за сигурност в концепцията за погребение. Освен това тя би трябвало да бъде задоволително постоянна, с цел да разреши построяването на тунели и дупки за депониране надълбоко подземен.
Онкало ще приема отработените горивни пръти, без да ги преработва авансово.
Някои учени настояват, че преработката - процесът на обособяване на плутоний и уран от отработеното нуклеарно гориво, при който се получават нуклеарни материали за многократна приложимост и високоактивни нуклеарни боклуци, ще ги направи по-безопасни, като понижи общия размер на оставащите боклуци.
" Можете също по този начин да възстановите уран и плутоний, които могат да се употребяват за произвеждане на свежо гориво ", изяснява Маря-Сиитару Каупи, учител в катедрата по химия в Университета в Хелзинки, който е провел проучвания за Posiva. Около една трета от международните нуклеарни боклуци са модифицирани, като по-късно те могат да бъдат витрифицирани (превърнати в стъкло).
Според други обаче преработката усилва риска от нуклеарен тероризъм. В дълготраен проект остъклените боклуци могат също по този начин да се разтворят при контакт с подпочвените води. Posiva твърди, че преработката е механически комплицирана и скъпа. Освен това, към момента се създават и известно количество високоактивни боклуци, показва Йохана Хансен, координатор на научноизследователската и развойната активност в Posiva. " Така че при всички случаи ще е належащо оборудване за погребение. "
Хранилището в Онкало се основава на концепцията KBS-3, създадена от Шведската компания за ръководство на нуклеарно гориво и боклуци в съдействие с Posiva. Идеята е да се основат три бариери към нуклеарните боклуци: първо да се слагат в медни контейнери, по-късно контейнерите да се обвият в бентонит – глина, която гълтам вода и най-после да се заровят в тунели надълбоко в скалите.
Според оценки на Posiva ще са нужни 100-120 години, преди хранилището да се изпълни. В този миг цялото оборудване ще бъде запечатано за най-малко 100 000 години.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ